На 23 август вечерта в Тверска област на Руската федерация се разби самолет с осем души на борда, сред които командирът на “Вагнер” Дмитрий Уткин и лично началникът на ЧВК “Вагнер” Евгений Пригожин.
Това пише международният анализатор Илия Куза.
Беше ясно, че той няма да се измъкне просто така след бунта. Ето го и резултатът. Заедно с него бяха всички, които пряко участваха в бунта, включително Дмитрий Уткин. Те накараха Путин да изглежда слаб, разклатиха едноличния му имидж и спечелиха известно време. И тогава дойде очакваната ответна реакция.
Ще отслабне ли “Вагнер” след това? Като организация – може би. Като инструмент на руската външна политика – не. Сега ще бъде по-лесно да я подчинят и да поемат контрола върху нея. Това е, което Кремъл прави от два месеца насам. Може би Пригожин е бил отстранен, защото вече не е бил необходим. А може би той отново е подготвял някакъв демарш, кой знае?
Във всеки случай не бива да се отричаме от “Вагнер” и африканската империя на Пригожин.
Тази история ми напомня за убийството на генерал Касем Сюлеймани, командир на специалното подразделение “Ал Кудс” в рамките на иранската КСИР. Дали тези елитни сили на КСИР са изчезнали след смъртта му? Не. Дали способността на Иран да действа в чужбина е била критично отслабена без Сюлеймани? Не. Да, някои неща започнаха да работят по-зле, все пак той беше изключителна личност и имаше организационни умения. Но не се стигна до катастрофа; други хора бързо поеха контрола над институцията.
Или, ето още един пример. В Сирия имаше Сили на тигрите – полуавтономни елитни части, които се прославиха в много ключови битки. Разбира се, те не се бунтуваха, но станаха твърде популярни, особено техният командир, генерал Сугейл ал-Хасан, и руснаците заложиха на тях. В крайна сметка убийства нямаше, но логиката е същата: генералът беше изтласкан възможно най-далеч и отстранен от обществената плоскост, офицерите бяха сменени, частите бяха преименувани на 25-а дивизия на сирийските въоръжени сили и интегрирани в армията.
Мисля, че и тук ще бъде същото. Пригожин ще бъде превърнат в светец, “Вагнер” ще претърпи някакво ребрандиране и ще бъде още по-силно интегриран в държавните структури. Не може да има съмнение, че това е планът на Кремъл. Тази ситуация е доста често срещана в условията на война, в които се намира Руската федерация.
Но не бива да се успокояваме по този въпрос. Можем да се възползваме от момента и да започнем да убеждаваме африканските държави да се откажат от сътрудничество с “Вагнерите”, докато анализират как смъртта на Пригожин ще се отрази на капацитета на организацията и на по-нататъшното изпълнение на подписаните договори.
Илия Куза, международен анализатор, експерт по международна политика и Близкия изток в мозъчния тръст “Украински институт за бъдещето”.
