Сметната палата е осъществила през 2021 г. планираните 286 финансови одита на годишните финансови отчети на бюджетните организации за 2020 г., информират от пресцентъра на институцията.
Въз основа на тях е изготвен обобщен доклад. Той показва, че отчетите дават вярна и честна представа за финансовите състояние и резултати на бюджетните организации. Обяснението за тези резултати е възможността, която даде Сметната палата, да се коригират по време на самия финансов одит установените неправилни отчитания, така че отчетите да са надеждна база за вземане на управленски решения на институционално, регионално и национално ниво.
Коригираните с финансовите одити през 2021 г. неправилни отчитания във финансовите отчети на бюджетните организации са в размер на 2,49 млрд. лв.
Сметната палата е установила неправилни отчитания в годишните финансови отчети на 38 бюджетни организации и е формирала отрицателно мнение.
Изразените отрицателни мнения са само 5 (на годишните финансови отчети за 2020 г. на общините Борован, Родопи, Ивайловград, Лесичево и Висше строително училище “Л. Каравелов”), защото в резултат на корекциите броят им е намалял с 95%. Ако не бяха извършени корекциите по време на одитите, Сметната палата би изразила отрицателно мнение по финансовите отчети на 96 бюджетни организации. Отрицателно мнение се формира, когато има съществени неправилни отчитания или пропуски на важна финансова информация, чийто ефект е всеобхватен. Такъв отчет не дава вярна и честна представа за финансовите състояние, резултати от дейността и парични потоци на бюджетната организация.
Сметната палата е отказала да изрази мнение върху годишния финансов отчет на една бюджетна организация в лицето на Държавно предприятие “Научно-производствен център”.
При финансовите одити на общините са констатирани случаи на несъобразяване със законите и другите нормативни разпоредби и за тях е приложена разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Закона за Сметната палата.
За поредна година в доклада се поставя въпросът за риска пред удовлетворяването на високите изисквания от международно признатата рамка за финансово отчитане поради следните обобщени съображения:
- разработване на изискванията за финансова отчетност на бюджетните предприятия на основа на счетоводни стандарти, предназначени за частния сектор;
- липсата на консолидирана рамка за финансово отчитане за сметка на множество общи и индивидуални указания за осъществяване на отчетността.
От Сметната палата са на мнение, че България следва да отчита световните и европейските тенденции, свързани с прилагането от голям брой държави на Международните счетоводни стандарти за публичния сектор, както и стремежа за създаване на Европейски счетоводни стандарти за публичния сектор.
