Днес православната църква празнува Богоявление (Йордановден) – един от най-древните християнски празници.
Това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава Иисус Христос в река Йордан, когато хората видели с очите си християнското триединство на Отец (гласа), Дух (гълъба, кацнал на рамото на Христос) и Син (земния човек).
През нощта срещу Йордановден небето се отваря, но чудото може да бъде видяно само от праведните. На този ден се служи Златоустова света Литургия, след която, придружен от тържествено шествие, свещеникът отива до река или водоем и хвърля кръста във водата. По традиция нечетен брой момчета се хвърлят, за да го хванат.
На Йордановден в Калофер се извива и така нареченото мъжко хоро във водите на река Тунджа. Макар ритуалът да води началото си от 70-те години на миналия век, създаден като турстическа атракция, в последните години стотици идват в града на Христо Ботев, за да станат част от нея.
В народните поверия дните преди този ден са смятани за опасни – предците ни са вярвали, че по земята бродят караконджули и демони. Затова се наричат “мръсни дни”, “поганци”, “караконждуви дни”. С кръщаването на водата светът се пречиства и става безопасен за хората.
