Външните министри на шестте държави от Западните Балкани ще се срещнат в Лондон в понеделник, за да обсъдят ситуацията в Босна и Херцеговина. Това се казва в изявление, разпространено от британския външен министър Лиз Тръс, която ще председателства събитието, цитирано от АП.
В него се отбелязва, че преговорите ще се проведат на фона на това как “напрежението в региона достигна своя връх”. “Върховният представител на ООН в Босна и Херцеговина Кристиан Шмид предупреди, че страната е изправена пред най-опасната екзистенциална заплаха в следвоенния период и има реална перспектива за по-нататъшно разделение и конфликт.
Заедно с международните партньори Обединеното кралство работи за борба със заплахите, за да се стабилизира ситуацията, за да се запази напредъкът, постигнат трудно през последните 26 години”, се казва в изявлението.
Срещата в Лондон ще се проведе с участието на външните министри на Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония, Сърбия и Черна гора, както и представители на САЩ и ЕС. Както се подчертава в съобщението на британското министерство, актуалната ситуация на Балканите беше обсъдена и през уикенда от ръководителите на външните министерства на страните от Г-7 в Ливърпул.
В началото на декември британското правителство създаде нов пост на специален представител на премиера Борис Джонсън в Западните Балкани, който беше зает от бившия ръководител на Военния комитет на НАТО маршал Стюарт Пийч. Трус нарече назначаването му ясна демонстрация на ангажимента на Лондон към “защита на демокрацията и свободата” в региона.
На 27 май посланиците на страните от Управителния комитет на Съвета за прилагане на Мирното споразумение за Босна и Херцеговина решиха да назначат Шмид за нов върховен представител в балканската страна. Русия се противопостави на такова решение. В момента ръководството на Република Сръбска не признава легитимността на Шмид.
На 23 юли напускащият върховен представител Валентин Инцко внесе изменения в наказателния кодекс на страната, за да забрани “отричането на геноцид и възхвалата на военнопрестъпниците” в Сребреница през 1995 г. В отговор ръководството на Република Сръбска обяви, че няма да предприеме участва в работата на органите на властта на Босна и Херцеговина, а след това обяви намерението си да оттегли съгласието си за генералната армия и общия съдебен и прокурорски съвет. В резултат на това Република Сръбска планира да възстанови собствената си армия след няколко месеца, каза сръбският член на президиума Милорад Додик.
