Президентът на Република Северна Македония (РСМ) Стево Пендаровски нарече лъжа и голословно твърдение думите на българския президент Румен Радев, че 10 000 българи са били убити в Македония след Втората световна война, пише скопският вестник “Независен”. Той каза това в присъствието на гостуващия в РСМ президент на Латвия.
“Цифрата от 10 000 убити българи е лъжа, голословно твърдение за политически цели. Няма нито един релевантен исторически източник нито в българската, нито в македонската историография на световно ниво, че в концлагери по това време у нас са били избити 10 000 души. Нещо, което може да се впише в това определение за концлагер, съществуваше в Хърватия на Голи Оток. На територията на Македония никога не е имало концлагери, нито тогава, нито днес. Повтарям две години – ако в този спор се концентрираме предимно върху разрешаването на исторически противоречия, никога няма да се споразумеем. Ако се съсредоточим върху това, което е реалистичен критерий за присъединяване към ЕС – корупция, върховенство на закона, борба за човешки права и свободи – бързо ще стигнем до взаимно приемливо решение. Историята – на историците, актуалните проблеми днес. Ние не сме избрани на избори, за да решаваме каква е националността по времето на Самуил, а за да решаваме проблемите на гражданите сега“, отговори Пендаровски на Радев.
Той оцени и ролята на Ванче Михайлов и “дали е европейско поведението цялото българско държавно ръководство да го слави тук, в Скопие“.
“Има потвърдени исторически факти и източници, които не се оспорват дори от българската историография, че Ванче Михайлов е бил сътрудник на Хитлер. През 1944 г. по негово пряко указание той идва в Скопие в опит да създаде независима македонска държава. Когато не получава подкрепата на местните, той докладва на шефа си в Берлин, че това не е възможно, така че само това е достатъчно, за да го направи фашист. Относно квалификациите дали нацистите е трябвало да убиват хора, за да бъдат нацисти, ще кажа, че ако си последовател на тази идеология, ти сте нацист, ако я използваш както в неговия случай, за да постигнеш собствените си политически цели – ти си нацист. Ванче Михайлов беше безспорен ползвател и последовател на нацистките идеи в този период“, каза Пендаровски.
По повод искането на София българите да бъдат включени в Конституцията, Пендаровски отговори, че рядко се случва както правителството, така и опозицията да приемат това, но остава въпросът за времето и каква е гаранцията, че едно бъдещо българско правителство няма да поиска отново промяна на Конституцията и други политически изисквания. Затова, каза той, един от начините за решаването му е може би Преспанската формула, което означава, че такава отстъпка трябва да се направи след влизането на Македония в ЕС.
Гостът, президентът на Латвия Егилс Левитс, от своя страна, даде да се разбере, че подобни въпроси нямат нищо общо с критериите за започване на преговори на една страна с ЕС.
“Ако погледнете картата на ЕС, ще видите много точки, където има различия в историята, не само тук. ЕС обаче не е компетентен да ги решава, нито да обсъжда тези въпроси. Историческите спорове трябва да бъдат оставени настрана, защото сегашният момент не е правилният контекст за него. Историческите различия не трябва да са причина за оспорване на капацитета на страната кандидатка да продължи по пътя си към ЕС. Това е нашата позиция и мисля, че (това е и позицията) на ЕС“, каза Левитс.
“Латвия винаги е подкрепяла Западните Балкани по стратегически, политически и икономически причини, а сега и от съображения за сигурност. ЕС е съюз от демокрации с единомислие и това има отражение върху ситуацията със сигурността. Всяка страна кандидатка трябва да бъде оценена според индивидуалния напредък, а Северна Македония отговаря на критериите и трябва да бъде оценена правилно за това. Латвия е силен поддръжник на Северна Македония в ЕС. Надявам се, че новата ситуация ще доведе до по-голяма отвореност на ЕС по отношение на разширяването, в допълнение към въпроса за доверието в политиката на ЕС поради дадените обещания“, каза той, като в заключение каза, че “Северна Македония принадлежи към ЕС“.
Припомняме, че Северна Македония е страна кандидатка от 2005 г. и Европейската комисия препоръчва започването на преговори за присъединяване от 2009 г. ЕС продължава да бъде най-големият търговски и инвестиционен партньор и най-големият източник на финансова помощ за Северна Македония.
След гласуването в комисията на ЕП по външни работи докладът ще бъде внесен за гласуване в пленарна зала по време на пленарната сесия на 18 и 19 май.
Припомняме, че на 17 ноември 2020 г. България наложи вето за начало на преговорите за присъединяване към ЕС на РС Македония, но не и на Албания. Причина за ветото са нерешените въпроси между София и Скопие, опита Македония да открадне части от историята ни, непризнаването на българите като държавотворен народ,
