Страстна седмица или седмицата на страданията на Господ Иисус Христос, се нарича седмицата преди Великден. Тя е последната и най-строга седмица от дългите велики пости, които ни подготвят за Възкресение Христво. Започва след неделята, в която отбелязваме Вход Господен в Йерусалим, известен още като Цветница или Връбница, и завършва на Възкресение Христово – Великден.
Всеки ден от Страстната седмица се нарича “Велик” – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. През всеки от дните се припомня нещо важно, което Иисус Христос е направил за хората или Негово поучение, и християните постепенно се подготвят да посрещнат и съпреживеят най-светлия християнски празник – Възкресение Христово.
На Велики понеделник евангелистите ни разказват как Божият Син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Христос се разгневил, прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не за търговия.
Във Велики понеделник Църквата прославя свети патриарх Йосиф, за когото Библията разказва, че бил един от 12-те синове на св. патриарх Яков и негов любимец. Йосиф бил продаден от своите братя на пътуващи за Египет търговци, защото му завидели. Там, в чуждата страна, той преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство.
Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от сънародниците си евреи на римските поробители, бил измъчван и страдал заради човешките грехове.
В този ден Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня, която след като била прокълната от Господ изсъхнала. ‘‘Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън” – казал Той.
Така и ние трябва да принасяме духовни плодове, като се стараем да сме добри, да не вършим злини, да се изпълваме с добродетели, да се усъвършенстваме във вярата.
