Докладът за финансова защита в България на Световната здравна организация бе представен на конференция в парламента днес. Тя се провежда под патронажа на Комисията по здравеопазване.
От доклада на СЗО стана ясно, че България има най-слабата финансова здравна защита в ЕС. Остават неудовлетворени потребностите от медицински и дентални услуги.
Употребата на лекарства в домашни условия у нас е най-голяма в Европейския съюз. Въпреки това в страната ни има най-много хоспитализации средно в ЕС.
И още изводи:
Общите ни разходи за здравеопазване като дял от БВП са 7.1%, при средни в ЕС е 15.6%.
800 000 души нямат принос в здравната система, не плащат здравна осигуровка
Липсват специалисти по обща медицина
Бърза помощ и Спешните отделения поддържат неосигурените лица
20 г. системно се недофинансира болничната система.
Председателят на Комисията по здравеопазване д-р Антон Тонев коментира, в доклада е записано, че страната ни има сериозни проблеми в управлението на здравната система. Той отбеляза високия обем на допълнителни плащания от страна на пациентите.
В България през 2022 г. няма остойностяване на труда на здравните работници, което води до проблема с наложителното плащане, посочи той. Тонев добави, че у нас има “обратна пирамида на заплащане на услугите“, петкратно плащане на продукта за здраве, общопрактикуващите лекари са в тежка ситуация, а здравната система отказва да се променя. Той посочи, че голям проблем в България е достъпността до съвременна медицина и лекарства, поради което е нужна сериозна реформа.
“По-добро разпределение на финансите ще реши проблемите на българското здравеопазване“, каза председателят на Комисията по здравеопазване.
За целта Антон Тонев предлага законодателни инициативи – промени в Закона за здравното осигуряване, въвеждане на статут на млад лекар, “Медицински надзор” да стане самостоятелна агенция, предлага и промени в НЗОК и електронно здравеопазване. Нужно е да се повишат доходите в здравната система.
Министърът на здравеопазването Асена Сербезова поиска мерки в областта на политиката за финансиране на здравеопазването: по отношение на политиката на доплащане на лекарствени продукти, генериране на приходи за здравеопазване.
Тя коментира, че първо трябва да се намали нуждата от лекарства чрез рационално предписване от страна на лекарите, цялостна политика по здравеопазване, вдигане качеството на здравната помощ, предоставяне на психиатрична помощ, подобряване на областното здравеопазване, модернизация на базата и най-важното: инвестиции за изграждане на центрове в болниците в 6 области за проследяване на пациенти с цел предотвратяване на инсулти и инфаркти.
Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев поиска промяна в “директните плащания за пациентите и доплащанията в лекарствата и медицинските изделия”.
Целите на устойчиво развитие, приети от Организацията на обединените нации през 2015 г., призовават за мониторинг и докладване на финансовата защита като един от двата показателя за универсално здравно покритие. Първият цялостен анализ на финансовата защита в България оценява до каква степен хората в страната изпитват финансови затруднения, когато използват здравни услуги и лекарства. Той обхваща периода между 2005-2022 г.
