
Коментар от социалната мрежа Facebook на известната криминална журналистка Тина Ивайлова:
Понеже се изказаха доста мнения относно доказателствата и въпроса „Кой на кого слугува?“ след последния ми пост, ще споделя още нещо.
https://trafficnews.bg/…/politsai-govoriat-ministri…/
Лично аз не чух и не видях нито едно конкретно доказателство, посочено от г-н Демерджиев във всичките му изяви последните дни. Ако някой е чул подобно нещо – моля, цитирайте конкретно интервюто или частта, в която се изброяват конкретни доказателства. Ще ги споделя веднага. Искрено се надявам да съществуват такива доказателства и всички замесени в конкретния контрабанден канал, за който става дума – както и в покровителстването му – да си понесат отговорност и да станат публично известни, но с доказателства, за да може отговорните и замесени в това лица да бъдат наказани, а не с политиканстване и празни приказки с други цели.
За съжаление, от всичките му изказвания до момента чувам основно коментари от типа „кой чий човек е“ и „кой кого е назначил“. А да говори това човек, който като министър направи не по-малко кадрови промени в МВР от всички останали, за мен е меко казано лицемерно. А когато говори конкретно за пловдивската дирекция – вече е и нагло. Не смени ли и той, когато беше министър, цялото ръководство на тази дирекция и районните управления? Откъде беше дори главният му секретар по онова време? От къде е той самият и на кои е адвокат?
Илков, когото Демерджиев определя като един от най-зависимите министри, и по времето на когото се проведоха едни от най-компрометираните избори – не беше ли директор на Главна дирекция „Национална полиция“, докато Демерджиев беше министър? Кой назначи последния директор на пловдивската дирекция – този, когото сега Демерджиев жали? Не го ли назначи Илков? Кога президентът се съгласи да подпише указа за служебното правителство – не беше ли след като беше предложен именно Илков за министър?
След като Демерджиев се възмущава, че определени лица не са уволнени, а преназначени в звеното за подпомагане на министъра, което по негови думи е повишение – тогава защо се възмущава, че директорът на пловдивската дирекция Машонов е освободен от поста и е преместен в същото звено? По тази логика той не е ли също повишен?
Конкретният канал за милиони, за който говори – от кога работи? Работил ли е този канал по времето на Илков? По времето на Калин Стоянов – депутатът сега на Пеевски работил ли е? А по негово време – на Демерджиев – не е ли работил? На кой в крайна сметка е този канал и разбит ли е този канал, след като не е задържан този, на когото е? Каква беше точно разликата между Илков и Стоянов, освен, че първия, може би за да стане министър, трябваше да даде няколко дирекции на Узунов, Демерджиев и компания? Заради тези ли дирекции сега се възмущава г-н Демерджиев?
Мога да продължа с такива въпроси дълго време. За съжаление, не чух никой да ги задава до този момент на г-н Демерджиев. Може би, никой не вижда смисъл, защото всеки, който се замисли малко повече, би си отговорил сам на тях. Защото всички са обвързани по един и същи начин в едно и също нещо.
Тъжната истина е, че тази „борба“ не изглежда да е за справедливост. Не е и за разкриване на канали или други престъпления. Изглежда, че тази борба е за запазване на позиции, влияние и зависимости. Борба за това определени „лакеи“ да останат, за да не бъдат сменени с такива на други. И това е жалко. Жалко е и защото в това министерство все пак има и такива, които искат да работят и да си свършат работата, но заради други, като гореизброените, не могат.
Да говориш за някой, в образа на бивш министър, да го вкарваш в измисления от менторите ти сценарий, защото не се е навел пред същите и е отказал да им слугува и да ги слуша, да му инициираш над хиляда проверки – това вече не е и жалко. Ето това е престъпно, г-н адвокат Демерджиев!