Снимка: (архив) Bulphoto
През последните години психичното здраве в България се намира в критично положение. Основни предизвикателства са недостатъчното финансиране, недостигът на специалисти и остарялата инфраструктора на многобройните държавни психиатрични болници. Д-р Цветеслава Гълъбова, квалифициран психиатър и директор на Държавната психиатрична болница “Св. Иван Рилски”. В интервюто се обсъждат актуалните заявки за реформи, настоящите действия и спешните нужди на психиатричната помощ в страната.
– Каква е реалната позиция на Министерството на здравеопазването относно психичното здраве?
– Д-р Гълъбова: Все още е рано да говорим за приоритети с категоричност. Приоритет означава последователни действия и готовност да се преодолеят предизвикателствата. Ние не можем да потвърдим изцяло такова убеждение в момента, но се наблюдава желание за промяна. В миналото сме чували много обещания от различни министри, така че сме в известен смисъл скептични. Надяваме се, че този път нещата ще се реализират. Първата стъпка е направена с акцента върху държавните психиатрични болници, които са основата на стационарната психиатрична помощ в България. С близо 2000 легла, те осигуряват лечение на най-тежките случаи, включително пациенти със социални трудности и задължително лечение. Начинанието изглежда обещаващо, и ние ще работим съвместно с Министерството, за да идентифицираме проблемите и да предлагаме решения.
– Как оценявате финансирането от 12,5 млн. лева за повишаване на заплатите? Достатъчни ли са?
– Д-р Гълъбова: Оценката ни е положителна. Това е обнадеждаваща първа стъпка, но не можем да кажем, че е достатъчна. След толкова години на бездействие разбираме, че ще отнеме време, за да се реализират пълноценни промени. Важно е, че сега имаме не само обещания, а и действия. Стъпките, които се предприемат, са важни и за нас са обнадеждаващи.
– Какви спешни реформи са необходими за подобряване на психиатричната помощ?
– Д-р Гълъбова: Реформите са определени в Националната стратегия за психично здраве и не могат да бъдат обобщени в едно изречение, тъй като обхващат много аспекти. Това е много ценен стратегически документ, който е оценен положително от нашите колеги. Проблемът е, че често липсват средства за тяхното реализиране, но се надяваме, че с текущите обстоятелства нещата ще тръгнат на добре.
– Има ли вече постигнати мерки и какви са следващите стъпки по стратегията?
– Д-р Гълъбова: Направен е анализ на потребностите и е изготвен цялостен доклад от Националния център по обществено здраве и анализи. Определени са 18 лечебни заведения за реновация, сред които и нашата болница. Вече са обявени обществените поръчки и скоро ще стартира строителството на тези обекти. Целта е да се подобрят условията за лечение и работа на персонала. Освем това, сме обучили множество медицински специалисти и сме сформирали работна група за предложение на промени в закона, свързани с психотерапията, която все още не е регулирана. България е единствената страна в ЕС, която не финансира психотерапия, което е позор, особено предвид факта, че в Германия се покриват стотици часове.
– Как условията на работа в психиатричните заведения влияят на мотивацията на специалистите и как можем да направим специалността атрактивна за нови кадри?
– Д-р Гълъбова: Всичко зависи от добрите условия на работа – адекватно заплащане, възможности за кариерно развитие и качествени материални условия.
– Как виждате бъдещето на психиатричната помощ в България?
– Д-р Гълъбова: Аз съм оптимист. Важно е желанието на хората, които работят в сферата, да променят ситуацията. Задължение е да се създаде нова пътека, по която младите специалисти да могат да вървят. Осъзнавам, че задачата ще бъде трудна, но сме доказали, че можем да водим борба за подобрение.
– Съществуват ли примери от други държави, от които можем да черпим опит? Как можем да ги имплементираме в България?
– Д-р Гълъбова: Има много успешни примери. Не е необходимо да изобретяваме новото колело; просто трябва да адаптираме доказаните подходи към нашите условия и първо да променим обществената нагласа към хората с психични заболявания. Важно е да смекчим стигматизацията и да осигурим необходимите ресурси за качествена помощ. Психиатричната помощ е скъпа и изисква квалифицирани специалисти, които да бъдат добре заплатени, защото човешкият труд е най-ценният ресурс в нашата система.
