Провеждането на консултиране преди и след изследването за ХИВ е напълно изоставено, а практиките по съобщаване и потвърждаване на положителния ХИВ резултат са разнородни. Липсва и насочване към програми за психосоциална подкрепа на хората с положителен резултат. Това показват данните на изследване на сдружение “Жажда за живот”
Тревожни са и тенденции по отношение на достъпа и качеството на възможностите за изследване за ХИВ в страната. Почти няма възможности за последваща психосоциална подкрепа за хората, носители на вируса, показва изследване на случаи в малки населени места, осъществено от изследователи на сливенското сдружение “Жажда за живот”, член на Националната пациентска организация.
Държавно финансирани възможности за безплатно и анонимно изследване за ХИВ практически липсват в повечето градове в България. Такива няма дори в областни центрове като Благоевград, Видин, Шумен, Кърджали. Широко използваната опция за изследване при необходимост е в частните лаборатории.
Този факт доказва, че дългогодишно полаганите усилия на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ за разкриване на КАБКИС, обучение на персонал и осигуряване на широк достъп до безплатно и анонимно изследване за ХИВ са останали в историята. Това поставя особено сериозни въпроси относно достъпа до изследване и консултиране за най-уязвимите общности, като например ромската.
Изследването за ХИВ в частни лаборатории поставя две сериозни бариери пред хората: цена и липса на анонимност. Възможността за анонимно изследване за ХИВ, макар и изрично уредена от Чл. 12 (2) на Наредба 47/11.12.2002 г., на практика е недостъпна.
Цената на ХИВ изследването в частна лаборатория варира от 7 до 20 лв., като в повечето случаи е около 15 лв. Въпреки, че като цяло цената е достъпна за българския стандарт, за най-уязвимите представители на ромската общност например, липсата на безплатни възможности е бариера пред достъпа, особено за регулярно изследване.
Дори по-притеснителна от финансовите бариери е липсата на дейности за адекватно консултиране, психосоциална подкрепа и навигиране в здравната система. Провеждането на консултиране преди и след изследването за ХИВ е напълно изоставено, а практиките по съобщаване и потвърждаване на положителния ХИВ резултат са разнородни. Липсва и насочване към програми за психосоциална подкрепа на хората с положителен резултат.
Това е особено тревожно при една диагноза като ХИВ, която е съпроводена със сериозна обществена стигма, ограничаваща съществено възможностите за разговор и консултиране.
