Вече не се борим с език на омразата, а с действия в РСМ

2 Min Read
Снимка: архив БГНЕС
Снимка: архив БГНЕС

Провокациите ще продължат. Това очаква историкът проф. Христо Матанов за напрежението между България и РСМ.

В България няма бити и арестувани македонци, изтъкна той за разлика от битите българи и македонски граждани с българско самосъзнание. По думите му РСМ не иска да е част от ЕС.

Много бавно напредва работата на историческата комисия, изтъкна Матанов и посочи, че впечатлението е, че комисията не работи. Не се правят опити да се променят учебниците.

Дипломатът Любомир Кючуков смята, че отношенията между двете страни са на най-ниското възможно ниво. Вече не се борим с езика на омразата, а с действия, изтъкна той. Вече половината от населението на РСМ смята страната ни за враг, по думите му. Според него виновна е външната ни политика и налагането на вето за членство на РСМ в ЕС. Това, че с РСМ не са прави за историята, не означава, че ние действаме правилно в политиката, изтъкна Кючуков.

Френското предложение прехвърли топката в полето на Скопие, отчете той. Страната ни на всеки етап в преговорния процес може да блокира членството на РСМ. Според него проблем е, че реагираме на събития и инциденти, а не провеждаме дългосрочна политика. Водим реактивна политика, убеден е Любомир Кючуков, а “когато те изграждат бариери, ние трябва да ги сваляме“.

Share This Article
Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия. Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
shop