Днес отбелязваме втория ден от Страстната седмица – Велики вторник, ден за поучения и нравствени наставления, който ни води към важни духовни размисли. Според традицията, Иисус Христос ни дава пример за истинска благотворителност, като призовава да даваме не от излишъка си, а както бедната вдовица, която отделя от последните си материални средства.
Църквата избира за поука Притчата за десетте девици, в която се говори за пет мъдри и пет неразумни девици. Символиката на притчата е ясна – мъдрите имат чисти светилници и свещен елей, докато неразумните разполагат само с чисти светилници. Светилниците са символ на телата, а маслото (елей) – на милостта. В гръцкия език думата за “милост” е “елеос”. На празничната утреня, освещаването на църквата се засилва чрез запалването на свещите и елея, като се пеят псалми, които възхваляват Божиите милости към избрания народ.
Притчата за десетте девици е разказана от Христос, за да напомни на вярващите, че трябва винаги да бъдат готови да срещнат Небесния Жених, проявявайки целомъдрие, милостиня и готовност за добри дела.
През нощта срещу Велики вторник Иисус Христос е бил в Витания, а на сутринта се е отправил към Йерусалимския храм, където е поучавал народа. Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, осъзнавали, че Той говори за техните грехове, и въпреки желанието си да го заловят, се страхували да го нападнат открито, защото хората го почитали като пророк.
