Войната в Украйна и стремежът на руския президент Владимир Путин да промени реда в Европа могат да доведат до историческа промяна в американското мислене за отбраната на континента. В зависимост от това докъде ще стигне Путин, това може да означава натрупване на военна мощ на САЩ в Европа, невиждано след Студената война, аналаизира “Асошейтед Прес”.
Перспективата за по-голям военен отпечатък на САЩ в Европа е забележителен обрат от разбиранията за европейската сигурност от само преди две години.
През 2020 г. тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп нареди хиляди американски войници да напуснат Германия като част от аргумента си, че европейците са неблагодарни съюзници. Само дни след като встъпи в длъжност, президентът Джо Байдън спря изтеглянето, преди то да започне, а администрацията му подчерта значението на НАТО, дори след като Байдън идентифицира Китай като основната дългосрочна заплаха за сигурността на САЩ.
“Намираме се в нова ера на продължителна конфронтация с Русия”, казва Александър Вершбоу, бивш посланик на САЩ в Русия и бивш заместник-генерален секретар на НАТО. Той твърди, че Съединените щати, в сътрудничество със съюзниците от Североатлантическия алианс, ще трябва да установят по-твърда позиция, за да се справят със заплшващата европейската сигурност Русия. Това е особено валидно за Източна Европа, където близостта на Русия представлява проблем за трите балтийски държави, които са бивши съветски републики.
Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин пристига в Европа във вторник за втория си кръг от консултации около Украйна в централата на НАТО в Брюксел. Той също така ще пътува до две източноевропейски страни от НАТО – Словакия, която граничи с Украйна, и България. След среща на НАТО миналия месец Остин посети други две съюзнически държави на източния фланг – Полша и Литва.
Само през последните два месеца присъствието на САЩ в Европа се увеличи от около 80 000 войници на около 100 000, което е почти толкова, колкото през 1997 г., когато Съединените щати и техните съюзници от НАТО започнаха разширяване на Алианса, проблем, който тревожи Путин. За сравнение, през 1991 г., годината на разпадането на Съветския съюз, Съединените щати имаха 305 000 войници в Европа, включително 224 000 само в Германия, според данните на Пентагона. След това броят непрекъснато намалява, достигайки 101 000 през 2005 г. и едва около 64 000 едва през 2020 г.
Тазгодишните натрупвания на американски войски се разглеждат като временни, но все още не е ясно колко дълго ще останат в Европа. Те включват една бронирана бригада от Първа пехотна дивизия с общо около 4000 войници за Германия и подобна по размер пехотна бригада от 82-ра въздушно-десантна дивизия за Полша. Остин също изпрати бойни самолети F-35A в източния фланг на НАТО и атакуващи хеликоптери “Апачи” в балтийските държави.
Войната на Путин в Украйна предизвика преосмисляне на нуждите на регионалната отбрана не само във Вашингтон, но и в някои европейски съюзници, включително Германия, която миналия месец наруши дългогодишната политика да не изнася оръжия в зоните на конфликт, изпращайки противотанкови и противовъздушни оръжия към Украйна. Германия също се ангажира с много по-голям бюджет за отбрана.
Ако Русия поеме контрола над цяла Украйна, тя ще дойде до границата на още страни от НАТО – Румъния, Словакия и Унгария. Полша и Литва вече споделят сухопътна граница с руския анклав Калининград, щаб на Балтийския флот на Русия. Има опасения, че Путин може да се опита да овладее контрол над дълъг 60 мили сухопътен коридор, който свързва Калининград с Беларус.
Вершбоу препоръчва на САЩ и НАТО да се откажат от сегашните леки бойни групи с размер на батальон в Източна Европа и да разположат там по-тежки, по-големи и постоянни сили.
Такъв преход на източния фланг на НАТО е точно нещото, което ядоса Путин и което той разглежда заплаха за Русия, заявявайки, че повече не може да го толерира. Затова той поиска връщане към договореностите, които съществуваха през 1997 г., когато беше подписан Основополагащият акт НАТО-Русия.
