Повечето българи са готови да дарят свой орган на роднина или близък при нужда. Това сочат данните от проучване на агенция “Тренд”, съобщава БТА.
Изследването е проведено сред 1002 пълнолетни респонденти в периода 16-22 октомври 2024 г. Данните бяха представени по време на дискусия “Нагласи на българите към донорството и трансплантацията”.
Повече от половината от запитаните – 55%, заявяват, че биха дарили свой орган на роднина или близък, ако има животоспасяваща нужда. 19% отговарят, че не биха го направили, а 26% посочват, че не могат да преценят.
62% одобряват донорството на органи срещу 18%, които не го одобряват и 20%, които не могат да преценят. На въпроса дали биха се съгласили да дарят собствени органи след смъртта си, положително отговарят 40% от запитаните. 34% не биха се съгласили, а 26% не могат да преценят. Осем от десет души пък изобщо не са говорили с близките си по темата за донорство.
Проучването показва, че по-висока подкрепа за донорството показват хората във възрастовата група 30-60 г., които са добре запознати с темата. Сред хората над 60-годишна възраст се отчита по-високо неодобрение.
33% от участниците изобщо не са запознати с темата за донорството, а 34% посочват, че по-скоро не са запознати. 5% от запитаните заявяват, че са напълно запознати с темата за донорството. С понятието “мозъчна смърт” са напълно запознати 7%, 31% посочват, че по-скоро не са запознати, 34% отговарят, че по-скоро са запознати, а 24% са напълно незапознати.
Малко над 1/3 са запознати с факта, че мозъчната смърт е необратимо състояние. Близо половината биха се доверили на лекар при поставяне на диагнозата “мозъчна смърт”, като по-високо образованите имат по-голямо доверие на лекарите.
Причината да не се доверят на медицинската диагноза за 68% от участниците е страхът от грешна диагноза. За 60% пък причината за недоверие е липса на доверие в лекарите, за 51% – съмнение за участие на лекари в незаконни схеми, свързани с донорството, за 30% – опит с грешни диагнози на свои близки, и др.
Запитани поради каква причина не биха се съгласили да станат донори на органи след смъртта си, 42% заявяват, че не смятат, че са подходящи за донори, 38% отговарят, че лекарите може да не направят необходимото, за да спасят живота им, 30% се страхуват от процеса, а 27% изразяват страх, че животът им може да бъде застрашен и др.
Близо 40% от запитаните биха искали след смъртта им близките им да дарят органите им, а 32% – не. Близо 30% пък не могат да преценят. 77% от всички запитани заявяват, че не са споделяли желанието си с близките.
На въпрос, ако се наложи лично да вземат решение дали да дарят органи на свой близък, могат ли да вземат такова решение, 47% заявяват, че не биха могли, 30% отговарят, че биха могли да решат, а 23% не знаят и не могат да преценят, като най-много – 70%, не биха могли да вземат решение поради емоционална трудност.
Проучването показва, че запознатостта с темата за донорството е неудовлетворителна. Допуска се, че голяма част от респондените не отговарят на въпросите, свързани със съгласието да станат донори вероятно от страх от непознатия анкетьор.
Директорът на Изпълнителната агенция “Медицински надзор” (ИАМН) Йорданка Динева изтъкна, че доверието е основна част от донорството, защото доброто, което се поражда след донорството, може да се постигне само така. Тя посочи, че столичната лекарска колегия ще изпрати млади лекари в чужбина, за да бъдат обучавани в областта на органната трансплантация.
