Министърът на правосъдието Атанас Славов включи темите за натиск над членове на Висшия съдебен съвет, “Осемте джуджета” и спирането на процедурата за избор на нов главен прокурор в дневния за следващото заседание на ВСС.
Заседанието ще се проведе на 6 юли 2023 г., съобщиха от правосъдното министерство.
От институцията оповестиха и точната формулировка на включените от Славов точки в дневния ред:
- Обсъждане на данни относно опит за натиск и влияние върху членове на Висшия съдебен съвет, инициирали предложението за предсрочно освобождаване на Иван Гешев от длъжността “главен прокурор”.
- Обсъждане на участието на магистрати в случая “Осемте джуджета”, представен от “Антикорупционния фонд”, и ефекта му върху общественото доверие в съдебната власт.
- Предложение за спиране на процедурата за избор на главен прокурор на Република България на основание чл. 54 АПК във връзка с Определение от 27.06.2023 г. по конституционно дело № 10/2023 г. на КС, с което е допуснато за разглеждане по същество на искането за установяване на противоконституционност на чл. 213, ал. 4- 6, чл. 247б, ал. 2, чл. 250, ал. 1, т. 2, чл. 411а – чл. 411и от Наказателно-процесуалния кодекс, чл. 30, ал. 5, т. 21 и 22 и ал. 7, чл. 33, ал. 3, чл. 112, ал. 6, чл. 147, ал. 7, чл. 173, ал. 11 и 12, чл. 173а, чл. 230, ал. 1, изр. трето и чл. 230а от ЗСВ, § 31, ал. 2 и § 41 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр.48 от 02.06.2023 г., в сила от 06.06.2023 г.).”
Във връзка с предстоящите обсъждания правосъдният министър иска за първите две точки да бъдат изискани справки за образувани проверки и досъдебни производства от прокуратурата и Инспектората към Висшия съдебен съвет. По казуса “Осемте джуджета” той иска още да бъде изслушан Андрей Янкулов – правен съветник в “Антикорупционния фонд”.
Днес Славов също така е оспорил пред Върховния административен съд (ВАС) избирането на Борислав Сарафов за изпълняващ функциите на главен прокурор на 16 юни т.г.
Той изтъква, че решението, взето от Прокурорската колегия към ВСС часове след обявяването на президентския указ за освобождаване на Иван Гешев от поста главен прокурор е нищожно и незаконосъобразно.
Като аргумент за нищожността на решението Атанас Славов изтъква, че то е извън компетентността на Прокурорската колегия, тъй като изборът следва да се направи от Пленума на Висшия съдебен съвет. Той обяснява, че всеки акт, издаден при липса на компетентност, е нищожен. Славов привежда правни аргументи, включително от решение на Конституционния съд (КС), че председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и на Върховния административен съд (ВАС) и главният прокурор имат особен статус с три качества: на магистрати, на административни ръководители и на членове по право на ВСС. Той допълва, че затова изборът на временно изпълняващи функциите на тези длъжности не може да се провежда по правилата за останалите административни ръководители, както е решила Прокурорската колегия.
Правосъдният министър поддържа тезата, че решението за избора на Сарафов е незаконосъобразно, тъй като то е прието, по думите му, при съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материално-правните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Той посочва още, че не са спазени правилата за свикване на заседание, не е имало публично оповестяване и обсъждане на кандидати, не са дебатирани професионалните и нравствените качества на избрания за и.ф. главен прокурор.
Славов настоява ВАС да обяви избора за нищожен или да го отмени, като върне казуса за решаване от Пленума на ВСС.
Той обосновава интереса си да обжалва решението на Прокурорската колегия така: “Министърът на правосъдието има особена роля на връзка между изпълнителната и съдебната власт, в това си качество председателства пленума на ВСС и може да прави предложения за главен прокурор. Затова атакуваният избор на прокурорската колегия пряко засяга правата и законните му интереси.”
