Конституцията не дава инструмент за разрешаване на кризата в Народното събрание, такава каквато е в момента – конституционният текст визира само първото събиране на депутатите с полагането на клетка и избор на председател и заместник-председатели. Това заяви конституционният съдия Янаки Стоилов в студиото на “Нова телевизия”. Според него обаче няма пречка самите парламентарни групи да се регистрират, тъй като този акт само се установява от председателя.
“Народните представители са в НС по волята на гражданите, а регистрацията на ПГ е вътрешно нормативен акт“, посочи Стоилов и обясни, че в този смисъл няма значение дали той е временен или редовно избран.
Така и според логиката на конституционните текстове няма пречка за кръг от активности, които да бъдат упражнени и докато няма избран председател. Дали може президентът Румен Радев да проведе консултации и да връчи мандати – да, според Янаки Стоилов, но въпросът е и за целесъобразността да се направи това.
Янаки Стоилов постави и въпроса на плоскостта – ако тези консултации се провалят и не се стигне до съставяне на кабинет, а до нови избори и следващ служебен кабинет, председателстващият по възраст Народното събрание няма да попадне в кръга на избор от президента, както е според действащите конституционни текстове, т.нар. домова книга.
По другата тема – оспорването на изборните резултати и делото, образувано в КС по петте жалби, Янаки Стоилов увери, че е създадена организация и се очакват изборните книжа да пристигнат в София. Очакваме по график на ЦИК от днес да пристигат материалите, съхранявани в общините.
Той е докладчик по казуса с повторното преброяване на бюлетините от над 2200 секции на изборите.
“Дейността ще бъде извършена от експерти, определени от Конституционния съд. Повечето от тях имат опит в подобни дейности. Те ще трябва да прегледат всички изборни материали в определените секции, като в 442 от тях трябва да се провери и дали недействителните бюлетини, вписани в протоколите, наистина съответстват на такива гласове“, обясни Стоилов.
Решението си за касиране, частично или всеобщо, Конституционният съд ще вземе да база изборни книжа и документи. Янаки Стоилов посочи редица въпроси, които са били повдигнати, но на които Конституционният съд не може да даде отговор – на първо място решението на КС няма да установи купения и корпоративен вот.
Макар и да е изискана информация защо в някои секции е липсвало видеонаблюдение, КС не може да гледа хилядите часове видеонаблюдение. Така видеозаписът с попълването на бюлетини от член на избирателна комисия остава да виси без отговор.
Ако са дописани избиратели и някой се е подписал за тях, това несъответствие също няма как да бъде установено, обясни Янаки Стоилов.
А и част от това, което се вижда на видеонаблюдението е въпрос на наказателна процедура. Въпросът е дали ЦИК е “видяла” и сезирала съответните органи – МВР и прокуратура.
“Ние можем с точност да установим дали хартиените бюлетини и тези от машините съответстват на бройката в протоколите. Също така и дали те са съставени по законовите изисквания. Едва тогава бихме могли да установим дали в числово изражение резултатите съвпадат”, посочи съдията.
На въпрос за проверката на машинното гласуване, Янаки Стоилов обясни, че ако флашката не съответства на протокола и бюлетините, крайният резултат, който ще бъде приет, е този от бюлетините.
Конституционният съд също така ще изследва и как са извършени промените в съставите на СИК – още един феномен от последните избори, което ще даде допълнителна светлина върху организацията на изборния процес.
“Отделен проблем е това, че самият закон създава предпоставки за нарушения в изборния процес“, заяви Янаки Стоилов.
