За спомена за цветовете и любовта, без която нищо не става

1 Min Read

Когато животът ти отнема нещо, ти дава друго – усещането в дълбочина за красотата в света, душата и в малките неща.

В Международния ден на хората с увреждания в НС бе представена изложба на военноинавалида от Кюстендил Здравко Анев и Моника Христова от Белене, която е незряща. Учила изобразително изкуство и художник по призвание и решила да продължи и тази своя дейност по един нов начин с визуален спомен за цветовете, сподели лично художничката.

Нещата, които правя са абстрактни картини с послания на глаголица, пояснява тя и призовава да свалим маските. Моника е категорична: един без друг не можем. И разчита на помощта на семейството си.

Share This Article
Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия. Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
shop