Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително“ (Чл. 53, ал. 2 от Конституцията на Република България) „Гласуването е задължително“ (Чл. 3, ал. 1 от Изборния кодекс). „Търговецът изписва фирмата си задължително на български език. Той може да я изписва допълнително и на чужд език“ (Чл. 7, ал. 3 от Търговския закон). Правни норми като слънца – от категорията на т.нар императивни норми. Сиреч, не може да има отклонение от тях. Ни нагоре, ни надолу, ни наляво, ни надясно.
Да, ама не!
Задължителният вот беше въведен у нас с промени в Изборния кодекс през 2016 г. Това означава, че действа вече 8 години, за да се нарушава безмилостно. И то от 2/3 от „задължените“ да го спазват. Друг е въпросът дали изобщо би трябвало гласуването да е задължително. Според мен – не! Но това е друга тема.
У нас задължителното гласуване се въвежда от Александър Стамболийски през 1919 г., като се предвиждат и глоби за неявяване пред урните. Близо век по-късно законодателят ни пак се сеща за „задължителното“ гласуване. Защо? За да се нарушава масово и нищо да не следва от това.
Училищното обучение и то е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО. И какво от това? Хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди перманентно са в нарушение на тази конституционна повеля. Сиреч, катастрофална законова инфлация. Същите тези родители, които не пращат децата си на училище обаче, редовно получават детски надбавки за тях. Защо? Защо нарушават конституционните си задължения, но безотказно ползват правата си?
Българските телевизии не остават по-назад. Напротив. Те са в първите редици, защото ежедневно са в домовете ни и почти всички се кичат на латиница – btv, Nova, Nova News, Diema, Star Live, Bulgaria on Air, Euronews BG и още, и още… Какво от това, че законът ги ЗАДЪЛЖАВА да се изписват на български – врата у пòле! Добре поне, че централната ни телевизия – БНТ (все още) не е залитнала натам, щото дядо Вазов не би издържал и би скочил от гроба.
Всичко това илюстрира безподобно неглижиране на правото. Такова неглижиране е налице и в поведението на много от сънародниците ни. Някои от тях толкова са абстрахирани от правните повели, че считат за геройство да ги нарушават. Така млади шофьори се снимат как карат с над 200 километра в час и пускат клиповете в социалните мрежи. С една дума, „вижте ме какъв съм бабаит!“.
Това ми напомня случка от детството ми. Имаме гости. Аз съм има-няма 5-годишен и си играя в другата стая. Играя си със стол и счупвам един от краката му. Отивам в хола и викам баща ми. Викам го, за да се похваля: „Виж, татко, сам го счупих!“. Ама тогава съм бил на 5 годинки. А тези, които се хвалят с щуротиите си, не са невръстни деца, само акълът им е такъв.
И все пак. Не всичко е загубено. Напоследък все по-често съм свидетел как мнозина седят чинно пред червения светофар и не понечват да пресекат, въпреки че няма никакви коли. Това ме обнадеждава. Показва, че се заражда и развива уважение към правилата. Дори когато „здравият разум“ диктува, че не е необходимо. Необходимо е! Необходимо е, понеже неглижирането на правилата пречи на развитието на страната ни. Не случайно най-развити са тези страни, които са безкомпромисни към спазването им.
Нека се опитаме да поемем по този път! Наложително е! Ако искаме да сме правова и цивилизована държава.
Проф. Огнян Герджиков, специално за „Филтър“
