Председателят на парламента на Грузия подписа закона за “чуждестранните агенти”, с което той влезе в сила, съобщава “Ройтерс”.
Въпросният законопроект предизвика политическа криза в страната и беше остро критикуван от нейните западни съюзници,
Спорът около закона е тест за това дали Грузия – в продължение на три десетилетия сред по-прозападните държави наследници на Съветския съюз – ще запази западната си ориентация, или ще се сближи с Русия.
Председателят на парламента Шалва Папуашвили подписа законопроекта, след като депутатите гласуваха миналата седмица за преодоляване на ветото на президента Саломе Зурабишвили.
Законодателството изисква организациите, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като “агенти на чуждестранно влияние” и въвежда глоби за нарушения.
Повече от месец противниците на законопроекта организираха едни от най-големите протести в Грузия след независимостта от Москва през 1991 г., когато се разпадна Съветският съюз.
Група грузински неправителствени организации заявиха, че ще оспорят законодателството в конституционния съд и подготвят жалба до Европейския съд по правата на човека.
САЩ, Европейският съюз и Великобритания разкритикуваха законопроекта. Грузинските опозиционни групи го наричат ”руския закон” и твърдят, че той следва модела на руското законодателство, използвано срещу противниците на президента Владимир Путин.
Русия не се радва на популярност сред голяма част от грузинците заради подкрепата си за отцепническите региони Абхазия и Южна Осетия, като общественото мнение като цяло е в подкрепа на членството в ЕС и НАТО. Русия победи Грузия в петдневна война през 2008 г.
Вашингтон заплаши да санкционира грузински служители, които са гласували за законопроекта. Правителството на Грузия обвини западните страни в изнудване и заяви, че законът е необходим, за да предотврати въвличането на Грузия в нова война с Русия.
Русия отрича да има каквато и да е роля в подкрепата на законопроекта, който защитава от критиките на Запада.
