“Удовлетворен съм и съм благодарен на всички народни представители, които подкрепиха този въпрос, който беше отлаган. Да, механизъм за разследване на главния прокурор вече има в българското законодателство. По отношение на избор и отстраняване на върховните магистрати, в крайна сметка се взе решение – 13 гласа са достатъчни за главния прокурор, а за председателите на върховните съдилища ще е нужно квалифицирано мнозинство от 17 гласа.”
Това бе първият коментар на служебният министър на правосъдието Крум Зарков, след като парламентът прие окончателно на второ четене промените в НПК, въвеждащи механизъм за контрол над главния прокурор.
При изготвянето на проектозакона министерството на правосъдието се е ръководило спрямо върховния закон – Конституцията, категоричен е Зарков, който е оптимист, че промените ще устоят на ценза на Конституционния съд.
“За всеки един закон, който прави дълбока реформа в съдебната система, винаги се поставят такива въпроси. Ние с екипа ми, а и екипът, който беше преди това – на Надежда Йорданова, сме работили с в синхрон с Конституцията и считаме, че няма противоконституционност в механизма за разследване на главния прокурор, който беше една от основните теми на разговорите“, отговори на въпрос на News.bg шефът на правното ведомство.
А защо при прокурорската колегия се изисква само обикновено мнозинство от 13, а при съдийските квалифицирано такова от 17 гласа и не е ли това двоен аршин? “Има голяма разлика във функцията и йерархическата структурата на съдилищата и прокуратурата. И съобразно международните стандарти за съдилищата трябва да се постига по-голяма степен на самоуправление на самите съдии. И затова се прави допълнителна гаранция, за да не може, или да е много трудно, във Висшия съдебен съвет да се вземат решения, засягащи председателите на върховните съдилища, без в него фактически да участва професионалната съдийска квота“, обясни казуса Зарков.
