Повече от 500 000 украинци са били депортирани в отдалечени региони на Руската федерация. Това заяви президентът на Украйна Володимир Зеленски. Той направи изявлението по време на обръщение към исландския парламент, предаде “Укринформ”.
“Повече от 500 000 наши хора вече са депортирани в Русия. Те бяха принудени да отидат там. Всичко им е взето. Взети са лични документи. Остават без никакви средства за комуникация. Изпращат се в отдалечени райони на чужди земи, отдалечени региони на Русия. Там се опитват да асимилират силите на 500 000 депортирани хора“, каза президентът.
Зеленски подчерта, че това е огромен брой, който за сравнение надвишава общото население на Исландия.
Както съобщи “Укринформ”, позовавайки се на изявлението на комисаря на Върховната Рада (парламента) по правата на човека Людмила Денисова, руските сили вече са депортирали около 1 милион украинци, от които 182 000 са деца.
Припомняме, че Русия от своя страна съобщи в края на април за евакуирани над 1 млн. души. Но руските власти твърдят, че това е доброволно решение на хората и се получават много молби за убежище в Русия.
Според Москва, към 27 април са били получени 2 753 625 молби от 2 132 населени места на Украйна с искания за евакуация в Руската федерация, Донецката и Луганската народни републики, както и в териториите на Запорожка, Николаевска, Харковска и Херсонска области, контролирани от руски въоръжени сили.
Също така, днес продължават усилията за евакуация на цивилни от украинския Мариупол.
Смята се, че около 200 цивилни все още се крият в бункери в завода. Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш заяви, че трябва да се направи всичко, за да “изкарат хората от тези адски пейзажи”.
В Мариупол продължава блокадата на завода “Азовстал”, а трети ден продължава и възобновеният щурм на руските войски за овладяване на територията на завода. Вчера заместник-командирът на батальона “Азов” Святослав Паламар, който се намира в подземията на стоманодобивния завод с видеообръщение, призова президента Володимир Зеленски и световната общност за евакуация на цивилните и грижа за ранените военни, “умиращи в ужасна агония от недостатъчно лечение”.
