Журналиста Тодор Стефанов изригна гневно: А за изнасиленото 16-годишно дете, протест кога, скъпи пловдивчани?

2 Min Read
Снимка/източник: личен архив Тодор Стефанов, Facebook
Снимка/източник: личен архив Тодор Стефанов, Facebook

Пословична е българската съпричастност да се обединяваме около каузи, това ни крепи все още самочувствието. Но защо така избирателно, скъпи пловдивчани?

Напълно разбирам, че причината за действията ви в защита на Митко се корени във вроденото социалистическо (Марксистко) разбиране за добротата на бедния и лошотията на богатия.

Как богатия капиталист ще посяга на бедния работник?!

Да, той няма право да посяга на онеправдания Митко – нито морално, нито по закон. Но ако трябва да бъдем честни пред собствената си съвест и самият Митко няма право /поне по закон/ да се бута в заведението му и да предлага за продажба чорапи на хората по масите. И на мен не би ми било приятно някой да ми влезе в къщата и да върти търговия на терасата ми. Това ли е начинът – не разбира се, никой няма право да удря и унижава друг човек, има нещо, което се нарича диалог, който българинът леко е позабравил.

Но по-страшно е, че има нещо, което се нарича лицемерната справедливост. Защо бе, скъпи пловдивчани, защо със същия хъс не се вдигнахте да протестирате, когато преди месец двама тъмнокожи “братя” биха, изнасилиха и зарязаха в безсъзнание току що навършилото 16-години момиче от Войсил. А, да, тя не е Митко. Явно не са я унизили достатъчно публично. Може би някой трябваше и акта да снима, за да се размърдате. Или просто негласно правило в града е, че срещу ромите не се скача и не се протестира.

Със същия хъс можехте да протестирате и срещу американските войници, които навлязоха във ваши складове и заплашиха с оръжия вашите майки, бащи, съпруги, синове, част от които припаднаха от силната уплаха.

А да, забравих – и срещу американците на наша територия никой не скача и не протестира.

Някой ден може и да се събудим, но не сега.

Viva la, Митко!

Share This Article
Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия. Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

shop